Периода между Сирни Заговезни и Великден - е този на Християнските Великденските пости. Познат още като Света Четиридесетница, това е и най-дългият и важен период на пост в християнството. Те датират от ранните години на Църквата и са вдъхновени от 40-дневния пост на Исус в пустинята. 


         Великденският пост в християнството е период на подготовка, въздържание и очистване, трае до Великден - най-важният християнски празник, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Традицията на постенето преди Великден е стара колкото и самото християнство, като корените ѝ могат да бъдат открити в еврейските традиции на постене и в практиките на ранните християнски общности. Първоначално е продължавал два-три дни, но постепенно е разширен до 40 дни в подражание на 40-дневния пост на Исус в пустинята, описан в Новия Завет. Този период символизира отказа от земните страсти и привързаности и търсенето на духовно обновление. 


        Целта на Великденския пост е многопластова. От една страна, той представлява време за духовно пречистване и подновяване, за размисъл над живота на Исус и неговите учения. От друга страна, той е и време за самоограничение и самодисциплина, като се избягват определени храни, забавления и други земни удоволствия. Постът призовава християните да се фокусират върху молитва, покаяние и благотворителност. Православната и католическата традиции малко се различават по отношение на точните дати и правилата за постене. Православната църква обикновено следва по-строги правила, като се изключват месо, млечни продукти и яйца, докато католическата църква акцентира върху отказа от месо в петъците през поста. В допълнение, по време на този период се подчертава значението на молитвата, четенето на свещените текстове и участието в църковните служби.

          В съвременния свят Великденският пост продължава да бъде отбелязван от множество християни по целия свят, макар и с различна степен на строгост. Той остава период за духовно прераждане и самоизследване, който води до големия празник на Великден. Въпреки че съвременният живот предлага много изкушения и забързан ритъм, много вярващи намират начин да спазват всички или част от традициите на този период. Освен в религиозен, тези ограничения имат огромен смисъл и в здравословен аспект. Свързани са с редица възможности за подобряването на благосъстоянието на всеки, решил напълно или частично да въведе някои хранителни ограничения, например:

- Намаляване на теглото

- Подобряване на метаболизма

- Детоксикация на организма

- Понижаване на нивата на холестерола

- Намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания

Великденските пости са седем /7/ седмици и всяка от тях има конкретна религиозна тема и съответна богослужебна практика. Те са подробно описани във всички религиозни източници и календари.  В нашия спектър - храните - конкретните изисквания в най-общ план се свеждат до:

- Въздържане от месо, млечни продукти, яйца

Ограничена консумация на риба (в определени дни)

Разрешени храни: всички растителни храни - зеленчуци, плодове, бобови култури, зърнени храни  

В същото време е изключително важно да се избегне риска от дефицит на важни хранителни вещества - да се поддържа нужният за всеки техен баланс. Затова би било добре, да се поддържа добър набор от подходящите за целта хранителни продукти у дома - например:

- Бобови култури: леща, нахут, боб, грах – богати на протеини и влакнини, предлагат ситост и много варианти за приготвяне.

- Зърнени култури: киноа, ориз, елда, пълнозърнести макаронени изделия и паста – основа за много ястия, включително салати и основни.

- Зеленчуци: широк асортимент от зеленчуци, както пресни, така и замразени, за салати, гарнитури, супи и гювечи.

Плодове: замразени, пресните, които са сезонни и здравословни са все още ограничени като вид - за десерти, снаксове или добавка към закуски.

Масла: зехтин и други растителни масла и зехтин за готвене и салатни дресинги.

Млека и сирена от растителен произход, ядки и други.


            Ето още няколко идеи и полезни съвети за избягване на дефицити или просто дискомфорт при спазване на тези хранителни ограничения:

- Варирайте протеиновите източници: Разнообразието от бобови култури, ядки и семена може да помогне за задоволяване на нуждите от протеин без да се консумират месо и млечни продукти.

- Използвайте подправки: За да придадете вкус и аромат на ястията без месо, не се колебайте да експериментирате с разнообразни подправки и билки.

- Не забравяйте за витамините и минералите: Зелените листни зеленчуци, но и броколи,  са отличен източник на желязо, калций и витамин К, докато плодовете и зеленчуците с високо съдържание на витамин С помагат за по-доброто усвояване на желязото.

Поддържайте хидратацията: Пиенето на достатъчно количество вода е важно през целия ден, както и консумацията на други хидратиращи течности като билкови чайове, смутита, фрешове, протеинови напитки.

Ето и вариант на примерни ястия - леща, нахутени кюфтенца, ризото, спаначени шедьоври, крем-супа от броколи, запечени зеленчуци, салати - с дресинги, ядки, всевъзможни пасти - с орзо и домати, с песто, с билки и ядки. Вариантите и възможностите са безкрайни.

          Но в основата добрия смисъл и ефект е постенето през Великден да не бъде възприемано като време за лишения, а като възможност за обновление на тялото и духа чрез съзнателно хранене. За тези, които не свързват периода с религиозните празници - той се съчетава прекрасно с пролетното очистване на организма или просто подготовка за плажа за да влезем в старите бански костюми. Разнообразието от растителни продукти предлага възможности за креативност в кухнята, позволявайки на всеки да поддържа балансирано и вкусно меню през целия постен период.